Социална когнитивна теория
Bandura, A. · 1977
Известен също като: SCT · Self-Efficacy Theory
Социалната когнитивна теория, закотвена в концепцията за самоефективност, предполага, че човешкото функциониране е продукт на реципрочни взаимодействия между лични фактори (когниция, афект, биология), поведение и влияния на средата (триадичен реципрочен детерминизъм). Самоефективността, вярата в собствената способност за изпълнение на поведения, необходими за постигане на специфични резултати, е централният механизъм на човешката агентивност, оформен от четири източника: опит за овладяване, косвен опит, вербално убеждаване и физиологични/емоционални състояния. Мета-анализите последователно показват, че самоефективността корелира силно с представянето (претеглено r = .38 в работен контекст) и е един от най-силните предиктори за академични постижения и промяна в здравното поведение.
Теория, постулираща, че самоефективността, вярата в собствената способност за изпълнение на поведенията, необходими за постигане на специфични резултати, е централният механизъм на човешката агенция (human agency). Обобщената самоефективност отразява широко, стабилно чувство за лична компетентност в различни области.
- Източник:
- Bandura, A. (1977). Self-efficacy: Toward a unifying theory of behavioral change. Psychological Review, 84(2), 191-215.
Направи валидиран тест, изграден върху тази теория
Четенето за конструкт ти казва какво представлява. Валидираният инструмент ти казва къде стоиш спрямо него. Безплатен за попълване, резултати след минути.
Доказателства с един поглед
- Емпирична подкрепа
- Силни доказателства
- Репликация
- Добре репликирано
- Крос-културни
- Предимно универсални
- Мета-анализи
- 50 индексирани
Тези оценки обобщават публикуваната литература относно теорията, а не качеството на отделен тест, изграден върху нея. Те са редакционни преценки въз основа на изброените по-долу източници и се променят с натрупването на доказателства.
Исторически контекст
Bandura въвежда самоефективността като обединяващ конструкт в статията си от 1977 г. в Psychological Review, озаглавена "Самоефективност: Към една обединяваща теория за поведенческата промяна", надграждайки по-ранната си теория за социалното учене и известните експерименти с куклата Бобо от 60-те години. По-широката Социално-когнитивна теория е официално формулирана през 1986 г. със "Социални основи на мисълта и действието", която се разширява отвъд ученето чрез наблюдение, за да обхване саморегулацията, предвидливостта и способностите за саморефлексия като основни характеристики на човешката способност за действие (agency). Книгата на Bandura от 1997 г. "Самоефективност: Упражняване на контрол" предоставя най-изчерпателното разглеждане на теорията за самоефективността, консолидирайки две десетилетия изследвания в клинични, образователни и организационни области.
Конструкти
Генерализирана самоефективност
A broad and stable sense of personal competence to cope effectively with a variety of stressful or novel demands, rooted in Bandura's (1977, 1997) social cognitive theory. As operationalized by Schwarzer and Jerusalem (1995), generalized self-efficacy extends beyond task-specific beliefs to capture the optimistic self-belief that one can handle unforeseen challenges, recover from setbacks, and persist in the face of adversity across diverse life domains.
Инструменти
- Скала за обща самоефективност на NOESISNOESIS2026
Тестове, изградени върху тази теория
Практически приложения
В клиничната психология интервенциите за самоефективност са централни за когнитивно-поведенческите терапии при фобии, възстановяване от зависимости и управление на хронични заболявания, където изграждането на опит за овладяване и моделирането се използват за укрепване на вярата на пациентите в техните способности за справяне. В образованието Социално-когнитивната теория (SCT) информира дизайна на обучението чрез моделиране, насочвано овладяване и стратегии за саморегулирано учене, които повишават самоефективността и академичните постижения на учениците. В организациите SCT е в основата на програми за обучение, развитие на лидерство и интервенции за поставяне на цели, като Общата скала за самоефективност (General Self-Efficacy Scale) е валидирана в над 25 страни и 30 езика за кроскултурно оценяване.
Как се измерва
Самоефективността обикновено се измерва чрез специфични за дадена област скали (напр. академична самоефективност, здравна самоефективност), а не чрез общи мерки, следвайки препоръката на Бандура, че вярванията за самоефективност са специфични за задачата. General Self-Efficacy Scale (Schwarzer & Jerusalem, 1995) е най-широко използваната обща мярка, валидирана в над 25 държави.
Критики и ограничения
Основна критика е, че разграничението между очакванията за самоефективност и очакванията за резултат невинаги е ясно диференцирано, което създава концептуална двусмисленост в основните конструкти на теорията. Критиците твърдят, че обхватът и сложността на Социално-когнитивната теория (SCT), включваща самоефективност, очаквания за резултат, саморегулация, фактори на средата и триадичен реципрочен детерминизъм, я правят трудна за прецизно операционализиране и тестване като единна теория, като повечето емпирични изследвания се фокусират тясно само върху самоефективността. Някои изследователи отбелязват също, че SCT може да подценява генетичните, невробиологичните и структурните/системни бариери, които ограничават поведението независимо от личните убеждения за ефективност, и че много основополагащи проучвания изследват само краткосрочните, а не дългосрочните поведенчески ефекти.
Ключови публикации
- Bandura, A.. (1977). Self-efficacy: Toward a unifying theory of behavioral change. 10.1037/0033-295X.84.2.191
- Bandura, A.. (1986). Social Foundations of Thought and Action: A Social Cognitive Theory.
- Bandura, A.. (1997). Self-Efficacy: The Exercise of Control.
- Bandura, A.. (2001). Social cognitive theory: An agentic perspective. 10.1146/annurev.psych.52.1.1
- Stajkovic, A. D. & Luthans, F.. (1998). Self-Efficacy and Work-Related Performance: A Meta-Analysis. 10.1037/0033-2909.124.2.240