Чести психични разстройства в първичната медицинска помощ
Goldberg, D. P. & Huxley, P. · 1992
Известен също като: Common mental distress · SRQ framework · Minor psychiatric morbidity
Рамката за общите психични разстройства разглежда тревожните, депресивните и телесните оплаквания като едно непрекъснато поле на непсихотичен дистрес, а не като отделни диагностични единици. Нейното оправдание е емпирично: в първичната помощ и в общността тези симптоми се срещат заедно много по-често, отколкото се появяват изолирано, границите между тях са нестабилни във времето и същите социални детерминанти прогнозират всички тях. Този дименсионален прочит е в основата на скринингови инструменти, които умишлено смесват твърдения за настроение, тревожност и соматични състояния и отчитат единен резултат за дистрес.
Рамка, която третира тревожните, депресивните и телесните оплаквания като едно поле, а не като отделни диагнози. Тя произлиза от съвместното проучване на Световната здравна организация за разширяване на психично-здравните грижи чрез първичната медицинска помощ, което установява в четири развиващи се страни, че приблизително един на всеки седем пациенти пристига с психично разстройство и че две трети от тях остават незабелязани от персонала, който ги преглежда. Отговорът беше да се спре питането кое разстройство е и да се започне да се пита дали изобщо има дистрес, на език, който общопрактикуващият здравен работник би могъл да използва без специализирано обучение. Две последствия произтичат от този дизайн. Телесните оплаквания принадлежат към мярката, а не до нея, защото в по-голямата част от света дистресът пристига като главоболие, лош сън и лош стомах, преди да пристигне като дума за настроение. И няма универсален праг: какво се брои за вероятен случай зависи от езика, населението и за какво е скринингът, така че едно число тук е позиция в континуум на дистрес, никога диагноза.
- Източник:
- Harding, T. W., de Arango, M. V., Baltazar, J., Climent, C. E., Ibrahim, H. H. A., Ladrido-Ignacio, L., Murthy, R. S., & Wig, N. N. (1980). Mental disorders in primary health care: a study of their frequency and diagnosis in four developing countries. Psychological Medicine, 10(2), 231-241. Beusenberg, M., & Orley, J. (compilers) (1994). A User's Guide to the Self Reporting Questionnaire (SRQ). Geneva: World Health Organization. WHO/MNH/PSF/94.8.
Направи валидиран тест, изграден върху тази теория
Четенето за конструкт ти казва какво представлява. Валидираният инструмент ти казва къде стоиш спрямо него. Безплатен за попълване, резултати след минути.
Доказателства с един поглед
- Емпирична подкрепа
- Силни доказателства
- Репликация
- Добре репликирано
- Крос-културни
- Предимно универсални
- Мета-анализи
- 12 индексирани
Тези оценки обобщават публикуваната литература относно теорията, а не качеството на отделен тест, изграден върху нея. Те са редакционни преценки въз основа на изброените по-долу източници и се променят с натрупването на доказателства.
Исторически контекст
Общият здравен въпросник на Голдбърг (Goldberg's General Health Questionnaire) от 1972 г. установява подхода, а работата му с Хъксли (Huxley) през 80-те и началото на 90-те години развива модела на пътищата към грижа (pathways-to-care model), описващ филтрите между дистреса в общността и специализираното лечение. Паралелно с това Световната здравна организация разработва Въпросника за самооценка (Self-Reporting Questionnaire) през 70-те години за употреба в страни с ниски и средни доходи, където специалистите по психиатрия са оскъдни, като го валидира в множество страни. Традицията изпреварва с десетилетия настоящото дименсионално и трансъдиагностично движение в психиатричната нозология.
Конструкти
Често срещан психичен дистрес
Non-psychotic distress read as one field rather than sorted into diagnoses: low mood, worry and tension, and the bodily complaints that usually arrive with them (headaches, poor sleep, poor appetite, a bad stomach, shaking hands, tiredness that does not lift). The construct exists because in general health care the two halves show up together and separating them costs more information than it buys. It is a state tied to a recent window, not a trait, and it has no universal threshold: how many complaints amount to a probable case depends on the language, the population and what the screening is for.
Инструменти
- Въпросник за самооценка, 20 твърдения(SRQ-20)Harding, T. W., et al. (development, 1980); Beusenberg, M., & Orley, J. (compilers of the user's guide, 1994); World Health Organization1994
Тестове, изградени върху тази теория
Практически приложения
Тези инструменти са стандартните средства за проучвания на психичното здраве в общността в световен мащаб, особено в условия без клиничната инфраструктура, която изискват диагностичните интервюта, и подкрепят модели за прехвърляне на задачи, при които неспециализирани работници извършват скрининг и насочване. Използват се в трудовата медицина за оценка на тежестта на дистреса в работната сила и в изследвания на социалните детерминанти. Рамката е и в основата на стъпаловидния дизайн на грижата (stepped-care design), който разпределя интервенцията по тежест, а не по диагностичен етикет.
Как се измерва
Твърдения за наличие на симптоми чрез самооценка в различни области, настроение, тревожност и соматични симптоми, за скорошен времеви прозорец, сумирани до един резултат за дистрес; праговете трябва да бъдат локално валидирани и не са универсални.
Критики и ограничения
Липсата на универсална гранична стойност е истинско ограничение, а не техническа подробност. Оптималните прагове варират значително в зависимост от държавата, езика, пола и средата, така че даден резултат е неинтерпретируем без местно валидиране, а много публикувани данни за разпространението прилагат прагове, внесени от другаде. Обединяването на тревожни, депресивни и соматични симптоми в един резултат пренебрегва клинично важното разграничение. Соматичните твърдения по-специално носят различно значение в различни култури, където телесното изразяване на дистрес варира в нормативната си приемливост. Скринингът също така идентифицира дистрес, без никаква гаранция, че съществува капацитет за лечение, който да се справи с него.
Ключови публикации
- Goldberg, D. P. & Huxley, P.. (1992). Common Mental Disorders: A Bio-social Model.
- Goldberg, D. P. & Williams, P.. (1988). A user's guide to the General Health Questionnaire.
- Mari, J. J. & Williams, P.. (1985). A comparison of two psychiatric screening questionnaires. 10.1192/bjp.148.1.23