Теория за възприетия стрес
Cohen, S., Kamarck, T. & Mermelstein, R. · 1983
Известен също като: PSS Model · Cohen Stress
Теорията за възприетия стрес твърди, че стресът не е свойство на събитията, а на връзката между изискванията и оценения капацитет за справяне. Това, което има значение за здравните резултати, е степента, в която човек намира живота си за непредсказуем, неконтролируем и претоварен, а не колко стресови събития записва обективен контролен списък. Ето защо двама души, изправени пред едни и същи обстоятелства, могат да се различават огромно в отговора си на стрес и защо мерките за възприет стрес обикновено превъзхождат въпросниците за житейски събития при предсказване на здравните резултати.
Теория, че стресът се определя не от обективни събития, а от степента, до която човек оценява ситуациите като непредсказуеми, неконтролируеми и претоварващи. Възприетият стрес отразява пропастта между изискванията и ресурсите за справяне, като дава два фактора: възприета безпомощност и възприета самоефективност.
- Източник:
- Cohen, S., Kamarck, T., & Mermelstein, R. (1983). A global measure of perceived stress. Journal of Health and Social Behavior, 24(4), 385-396.
- DOI:
- 10.2307/2136404
Направи валидиран тест, изграден върху тази теория
Четенето за конструкт ти казва какво представлява. Валидираният инструмент ти казва къде стоиш спрямо него. Безплатен за попълване, резултати след минути.
Доказателства с един поглед
- Емпирична подкрепа
- Силни доказателства
- Репликация
- Добре репликирано
- Крос-културни
- Предимно универсални
- Мета-анализи
- 15 индексирани
Тези оценки обобщават публикуваната литература относно теорията, а не качеството на отделен тест, изграден върху нея. Те са редакционни преценки въз основа на изброените по-долу източници и се променят с натрупването на доказателства.
Исторически контекст
Принципът на оценка идва от транзакционния модел на Lazarus и Folkman, разработен през 60-те и 70-те години на миналия век срещу доминиращата тогава традиция на житейските събития на Holmes и Rahe, която определя фиксирани тежести на стреса на събитията, независимо от това кой ги преживява. Cohen, Kamarck и Mermelstein операционализират принципа на оценка през 1983 г. със Скалата за възприет стрес, която задава въпроси относно чувствата на непредсказуемост, неконтролируемост и претоварване през последния месец. PSS се превръща в един от най-използваните инструменти в здравната психология, като във широко обръщение са форми с 10 и 4 твърдения.
Конструкти
Възприемана безпомощност
The degree to which life situations are appraised as unpredictable, uncontrollable, and overloading — the core stressor component of perceived stress (Cohen et al., 1983).
Възприемана самоефективност
The degree to which one feels able to handle problems, control important things, and manage irritations — the coping resource component of perceived stress (Cohen et al., 1983).
Инструменти
- Скала за възприет стрес на NOESISNOESIS2026
Тестове, изградени върху тази теория
Практически приложения
Възприетият стрес предсказва податливостта към инфекциозни заболявания в контролирани проучвания на излагане на вируси, зарастването на рани, сърдечносъдовите резултати и появата на депресия, и е стандартна ковариата и резултат в поведенческата медицина. Използва се за оценка на интервенции за управление на стреса и осъзнатост. За индивидуалното себепознание едномесечният му прозорец го прави измерване на състоянието: високият резултат описва текущ период, а не трайна личностна характеристика, което е важна разлика в рамкирането спрямо измерванията на черти.
Как се измерва
Измерва се с кратка скала на Likert за самооценка (PSS-10) относно последния месец, създаваща един сумиран резултат с обратно точкувани положителни твърдения; интерпретира се спрямо демографски норми, а не клинична гранична стойност.
Критики и ограничения
Възприетият стрес корелира силно с невротизма и с депресивните симптоми, достатъчно силно, за да могат критиците да поставят под въпрос дали измерва оценката или негативната афективност и дали прогнозирането му на депресия е отчасти замърсяване на критерия. Двуфакторната структура на скалата (позитивно и негативно формулирани твърдения) е добре документиран артефакт на метода, а не съществено съдържание. Едномесечният времеви прозорец също често се пренебрегва на практика, като резултатите се отчитат, сякаш са черти. Крос-културната еквивалентност на обратно формулираните твърдения в частност е несъвършена.
Ключови публикации
- Cohen, S., Kamarck, T. & Mermelstein, R.. (1983). A global measure of perceived stress. 10.2307/2136404
- Lazarus, R. S. & Folkman, S.. (1984). Stress, Appraisal, and Coping.
- Cohen, S., Tyrrell, D. A. & Smith, A. P.. (1991). Psychological stress and susceptibility to the common cold. 10.1056/NEJM199108293250903