Утро-Вечер (Циркадна типология)
Horne, J. A. & Ostberg, O. · 1976
Известен също като: Chronotype · MEQ framework · Circadian preference
Циркадната типология, или хронотип, описва стабилната индивидуална разлика във фазата на вътрешния биологичен часовник спрямо външното време по часовник. Сутрешните типове достигат своите физиологични и когнитивни пикове по-рано и предпочитат по-ранни часове за лягане и ставане; вечерните типове са със забавена фаза и в двете. Чертата е по-скоро континуум, отколкото категорична, като повечето хора са междинни, и тя се основава на измерима биология, времето на началото на секреция на мелатонин при слаба светлина и на минимума на телесната температура, което я прави един от малкото конструкти, близки до личността, с директен физиологичен критерий.
Рамка, описваща стабилната индивидуална разлика във фазата на вътрешния часовник: кога тялото на човек предпочита да спи, да се събужда, да се храни и да работи. Хорн и Йостберг (Horne & Östberg, 1976) създават първата самооценка за сутрешност-вечерност и я валидират спрямо физиологичен маркер, циркадния ритъм на оралната температура, като сутрешните типове достигат пик значително по-рано от вечерните типове. Хронотипът е по-скоро непрекъснат, отколкото двоичен, повечето хора попадат между крайностите, и се променя през целия живот, като се забавя през юношеството и се измества по-рано през зрялата възраст. Това е предпочитание за фаза, различно от качеството на съня, продължителността на съня и нарушенията на съня.
- Източник:
- Horne, J. A., & Östberg, O. (1976). A self-assessment questionnaire to determine morningness-eveningness in human circadian rhythms. International Journal of Chronobiology, 4(2), 97-110.
Направи валидиран тест, изграден върху тази теория
Четенето за конструкт ти казва какво представлява. Валидираният инструмент ти казва къде стоиш спрямо него. Безплатен за попълване, резултати след минути.
Доказателства с един поглед
- Емпирична подкрепа
- Силни доказателства
- Репликация
- Добре репликирано
- Крос-културни
- Универсално
- Мета-анализи
- 11 индексирани
Тези оценки обобщават публикуваната литература относно теорията, а не качеството на отделен тест, изграден върху нея. Те са редакционни преценки въз основа на изброените по-долу източници и се променят с натрупването на доказателства.
Исторически контекст
Horne и Ostberg публикуват Въпросника за сутрешност и вечерност (Morningness-Eveningness Questionnaire) през 1976 г., давайки на областта първия стандартен инструмент за самооценка и валидирайки го спрямо ритмите на телесната температура. Мюнхенският въпросник за хронотипа (Munich ChronoType Questionnaire) на Roenneberg от 2003 г. възприема различен подход, изчислявайки хронотипа от действителното време на сън в свободните дни, коригирано за недостига на сън, и въвежда социалния джетлаг (разминаването между биологичното и социалното време) като отделна и значима величина. Проучванията при близнаци определят наследствеността на хронотипа на около 50 процента, а проучванията за асоциации в целия геном са идентифицирали специфични варианти на гените на биологичния часовник.
Конструкти
Ранобудност
The position of a person's internal clock on the morning-to-evening continuum: how early the body wants to wake, when sleep actually arrives, and when mind and muscles reach their best (Horne & Östberg, 1976). Morning and evening types differ in the timing of body temperature, melatonin and alertness, not in discipline. The middle is not indecision — intermediate types are the most common and the most flexible about schedule — and the position shifts across the lifespan rather than being fixed.
Инструменти
- Скала за хронотипа на NOESISNOESIS2026
Тестове, изградени върху тази теория
Практически приложения
Хронотипът предсказва поносимостта към работа на смени и се използва в трудовата медицина за изготвяне на графици, тъй като вечерните типове се адаптират по-добре към нощни смени, а сутрешните към ранни. В образованието несъответствието между забавянето на фазата при юношите и ранните начални часове на училище е доказателствената база зад политиките за по-късно начало. Клинично той информира за времето на светлинната терапия при нарушения на циркадния ритъм на съня. За индивидуално самопознание той разделя биологичната диспозиция от моралната преценка за дисциплината, което е начинът, по който обикновено се чете закъснението.
Как се измерва
Измерва се или чрез твърдения за предпочитания (MEQ), или чрез изчисляване на средата на съня в свободните дни, коригирано за недостига на сън (MCTQ); резултатите са непрекъснат фазов резултат, интерпретиран спрямо норми, стратифицирани по възраст.
Критики и ограничения
Хронотипът чрез самооценка корелира с физиологичните фазови маркери само умерено, грубо .40 до .50, така че резултатите от въпросниците са несъвършен заместител на биологията, която твърдят, че индексират. Базираните на предпочитания инструменти като MEQ смесват биологичната фаза със социалните ограничения: човек, принуден да става рано, може да отчете сутрешно предпочитание независимо от вътрешния тайминг. Хронотипът също така се измества систематично с възрастта, достигайки връх във вечерността в късната юношеска възраст, така че резултатите са интерпретируеми само спрямо възрастови норми. Граничните стойности, разделящи континуума на пет категории, са по-скоро конвенционални, отколкото емпирично изведени.
Ключови публикации
- Horne, J. A. & Ostberg, O.. (1976). A self-assessment questionnaire to determine morningness-eveningness in human circadian rhythms.
- Roenneberg, T., Wirz-Justice, A. & Merrow, M.. (2003). Life between clocks: Daily temporal patterns of human chronotypes. 10.1177/0748730402239679
- Roenneberg, T., Allebrandt, K. V., Merrow, M. & Vetter, C.. (2012). Social jetlag and obesity. 10.1016/j.cub.2012.03.038