Климат на безопасност на труда
Zohar, D. · 1980
Известен също като: Safety Culture (climate operationalisation)
Климатът на безопасност е наборът от споделени възприятия, които членовете на работната група имат относно това как безопасността реално се приоритизира на тяхното работно място, изведено не от писмената политика, а от това какво прави ръководството, когато безопасността и производството влязат в конфликт. Централното прозрение на конструкта е, че служителите четат приложените приоритети, а не декларираните, и калибрират собственото си поведение спрямо това, което наблюдават, че се възнаграждава и толерира. По-късно Зохар прави разграничение между климат на организационно ниво, определян от политиката на висшето ръководство, и климат на групово ниво, определян от прекия ръководител, и показва, че двата могат да се разминават рязко в рамките на една и съща компания.
Теория, че членовете на работната група имат споделени възприятия за това как реално се приоритизира, обработва и цени безопасността на работното им място, от ръководството и от самата работна група, и че тези споделени възприятия предсказват поведението, свързано с безопасността, и нивата на злополуки отвъд официалните политики. Климатът се измерва като възприятия за текущата практика, а не като нагласи или самооценявано поведение.
- Източник:
- Zohar, D. (1980). Safety climate in industrial organizations: Theoretical and applied implications. Journal of Applied Psychology, 65(1), 96-102.
Направи валидиран тест, изграден върху тази теория
Четенето за конструкт ти казва какво представлява. Валидираният инструмент ти казва къде стоиш спрямо него. Безплатен за попълване, резултати след минути.
Доказателства с един поглед
- Емпирична подкрепа
- Силни доказателства
- Репликация
- Добре репликирано
- Крос-културни
- Предимно универсални
- Мета-анализи
- 12 индексирани
Тези оценки обобщават публикуваната литература относно теорията, а не качеството на отделен тест, изграден върху нея. Те са редакционни преценки въз основа на изброените по-долу източници и се променят с натрупването на доказателства.
Исторически контекст
Zohar въвежда климата на безопасност през 1980 г. с проучване на израелски индустриални работници, показващо, че възприятията за ангажимента на ръководството към безопасността отличават заводите с различни досиета за злополуки. Конструктът придобива спешност след големи индустриални катастрофи през 80-те години на миналия век, когато разследванията многократно идентифицират по-скоро организационни, отколкото технически причини. Многостепенният модел на Zohar и Luria от 2005 г. формализира разграничението между организация и група. Понастоящем климатът на безопасност е сред малкото организационни конструкти със значителна база от доказателства, свързваща измерванията от проучвания с обективни резултати за наранявания.
Конструкти
Приоритет, ангажираност и компетентност на ръководството по безопасност
The workgroup's shared perception of whether management genuinely prioritizes safety when it competes with production pressure, is committed to it, and handles it competently (Kines et al., 2011). It reads the collision, not the policy: what management rewards when safety costs something. Low scores contaminate the other dimensions, because workers calibrate to what management actually prioritizes rather than to what it posts.
Овластяване по безопасност от страна на ръководството
The workgroup's shared perception of whether management empowers and involves workers in safety — consulting the people closest to the risk, trusting their judgment, and backing them when they exercise it (Kines et al., 2011). High empowerment goes with rules that fit the work; low empowerment goes with rules made at a distance and quietly renegotiated on the floor.
Справедливост на ръководството по отношение на безопасността
The workgroup's shared perception of whether incidents are investigated to find causes rather than culprits, and whether people are treated fairly when they report (Kines et al., 2011). This dimension governs the upward flow of bad news: where justice is perceived as low, incidents do not stop happening — they stop being reported, and the organization loses its early-warning system.
Ангажираност на работниците към безопасността
The workgroup's shared perception of its own commitment to safety — whether workers treat safety as their own responsibility, help each other work safely, and take initiative, rather than leaving safety to rules and inspectors (Kines et al., 2011). It is the dimension most shaped by group history and by what the group visibly tolerates.
Приоритет на безопасността за работниците и неприемане на риск
The workgroup's shared perception of whether safety outranks getting the job done fast — whether hazards are treated as unacceptable or as a normal cost of the work, and risk-taking as competence (Kines et al., 2011). High scores describe a group that does not accept risk-taking; low scores describe normalized risk, which rarely announces itself.
Комуникация по безопасност, учене и доверие в компетентността на колегите по безопасност
The workgroup's shared perception of whether safety knowledge actually circulates — risks discussed when they appear, help exchanged, lessons drawn from what goes wrong, and co-workers' safety competence taken seriously (Kines et al., 2011). It is the mechanism dimension of the workgroup side: commitment supplies the will, communication turns it into shared practice.
Доверие на работниците в ефективността на системите за безопасност
The workgroup's shared perception that the safety systems — training, safety representatives, safety rounds, early planning of safety — actually work (Kines et al., 2011). High trust means the systems are used and participated in; low trust means they run as theatre, fully staffed and quietly ignored.
Инструменти
- Нордийски въпросник за климата на безопасност(NOSACQ-50)Kines, Lappalainen, Mikkelsen, Olsen, Pousette, Tharaldsen, Tómasson & Törner2011
Тестове, изградени върху тази теория
Практически приложения
Резултатите за климата на безопасност са водещи индикатори за нивата на наранявания, предсказвайки бъдещи инциденти, докато статистиката за злополуки записва само минали, поради което регулаторите и застрахователите във високорискови индустрии ги използват за наблюдение. Откритието на групово ниво е директно приложимо: тъй като ръководителите създават груповия климат, интервенцията, насочена към ръководителите, променя климата по-бързо от ревизията на политиката, а контролираните проучвания на комуникацията за безопасност на ръководителите показват намаляване на нивата на наранявания. Агрегираните резултати от проучванията се използват и за идентифициране кои звена се отклоняват от заявените организационни приоритети.
Как се измерва
Измерва се с твърдения за възприятия по Likert чрез самооценка, агрегирани за работната група или организацията; валидността зависи от демонстрираното съгласие вътре в групата, а резултатите се четат като водещи индикатори спрямо бенчмарковете в сектора.
Критики и ограничения
Няма договорена структура на измеренията: публикуваните инструменти варират от еднофакторни до деветфакторни решения, което силно ограничава сравнимостта между проучвания и индустрии. Климатът на безопасност е концептуално близък до културата на безопасност и двата термина се използват взаимозаменяемо в голяма част от приложната литература, въпреки че означават различни неща. Агрегирането на индивидуалните възприятия към група изисква доказано вътрешногрупово съгласие, което проучванията често не съобщават. Предиктивната валидност за наранявания, макар и реална, е скромна в абсолютни стойности, а самите данни за наранявания са ненадеждни резултати, защото докладването им се влияе от самия климат, който се измерва.
Ключови публикации
- Zohar, D.. (1980). Safety climate in industrial organizations: Theoretical and applied implications. 10.1037/0021-9010.65.1.96
- Zohar, D. & Luria, G.. (2005). A multilevel model of safety climate: Cross-level relationships between organization and group-level climates. 10.1037/0021-9010.90.4.616
- Beus, J. M., Payne, S. C., Bergman, M. E. & Arthur, W.. (2010). Safety climate and injuries: An examination of theoretical and empirical relationships. 10.1037/a0019164