Това показва ли ми типа привързаност?
Не, нарочно. Изследователите зад референтния модел установиха, че разликите в привързаността са въпрос на степен, а не на категория: хората варират непрекъснато по отношение на тревожност и избягване, и нарязването на резултатите на типове изхвърля информация. Твоят отчет ти дава позиция по всяко измерение. Познатите етикети (сигурен, загрижен, отхвърлящ, страхлив) се появяват само като помощно средство за четене на комбинацията, никога като присъда за това какъв си.
В момента нямам партньор. Мога ли все пак да го направя?
Да. Твърденията питат за това как функционираш в интимни и близки отношения като цяло: настоящи и минали партньори, както и малкото хора, които наистина те познават. Не е нужно да имаш настоящ партньор, за да имаш модел на привързаност; той се проявява в това как си спомняш старите връзки, как се справяш с новата близост и на кого се обаждаш, когато нещо се счупи. Правенето на теста между връзките всъщност е добър момент, защото моделът се вижда по-лесно без определен човек, прикрепен към всеки отговор.
Какво е адаптация на NOESIS?
Двете измерения, които този тест измерва, идват от публикувани изследвания на привързаността, по-специално модела зад ECR-R на Fraley, Waller и Brennan (2000). 24-те твърдения, на които отговаряш, са със собствена формулировка на NOESIS: нито един текст на твърдение не е взет от оригиналния въпросник, а публикуваните статистически данни на оригинала (надеждност, норми) не се отнасят за тези твърдения. Ако имаш нужда от валидиран инструмент за изследване, използвай оригинала съгласно собствените му условия; ако искаш структуриран, честен начин да разгледаш собствения си модел, това е създадено за целта.
Отчетът ми споменава квадранти като сигурен или страхлив. Това диагноза ли е?
Не. Квадрантът е дидактична картина на това къде попадат заедно твоите два резултата, а имената му са съкращения, не клинични категории. Изследователите на привързаността, включително първият автор на ECR-R, категорично се противопоставят на класифицирането на хората въз основа на тези резултати и този тест следва тази позиция. Нищо в твоя отчет не е диагноза за теб или връзката ти; ако дистресът във връзката причинява реално страдание, един терапевт за двойки или индивидуален терапевт разчита това много по-добре от всеки въпросник.
Може ли моделът ми на привързаност да се промени?
Изследователската традиция разглежда привързаността като достатъчно стабилна, за да си струва да се измерва, и достатъчно пластична, за да си струва да се работи върху нея. Дългите връзки с надеждни хора, терапията, а понякога и простото назоваване на модела, изместват стрелката, макар и бавно. Това, което се променя най-бързо, не е рефлексът, а това, което правиш две секунди след като той се задейства: тревожният импулс да изискваш доказателства и избягващият импулс да замълчиш стават въпрос на избор, щом можеш да ги предвидиш.
Трябва ли с партньора ми да го направим заедно?
Това е една от най-добрите употреби на теста. Голяма част от търканията в двойката относно близостта са сблъсък на два нормални модела: единият човек възприема дистанцията като опасност и се приближава, другият възприема преследването като натиск и отстъпва, като всяка стъпка потвърждава страха на другия. Два отделни резултата поставят този цикъл на масата на неутрален език. Всеки от вас отговаря сам, след което сравнявате: не за да решите кой е проблемът, а за да видите какъв цикъл предсказват вашите две позиции.
