Личност и темперамент: каква е разликата?

Темпераментът и личността често се използват като взаимозаменяеми понятия в ежедневната реч. Разликата между тях е реална, въпреки че е по-скоро въпрос на степен, отколкото на ясна граница.

Традиционното разграничение

Темпераментът се отнася до конституционално обусловени индивидуални различия в реактивността и саморегулацията, които са наблюдаеми много рано в живота и са относително стабилни. Бебетата се различават още от първите седмици по това колко силно реагират на новостите, колко лесно се успокояват, колко се приближават или отдръпват. Тези различия предхождат всякаква значима история на учене, което е в основата на аргумента, че те са конституционални.

Личността се отнася до по-широките, по-развити модели на мислене, чувстване и поведение, които характеризират възрастния човек. Тя включва темперамента като основа, но добавя всичко, изградено върху него: ценности, вярвания, характерни адаптации, идентичност, стратегиите, които човек е развил за справяне със собствената си реактивност.

Най-често използваната метафора е, че темпераментът е суровият материал, а личността е това, което опитът прави от него.

Откъде произлиза

Модерната изследователска програма започва с Нюйоркското лонгитюдно изследване на Томас и Чес през 1950-те години, което проследява бебета и идентифицира 9 измерения на темперамента, групирани по-късно в модели на лесен, труден и бавно адаптиращ се темперамент. Работата на Каган върху поведенческото потискане през 1980-те години показва, че част от бебетата, които реагират силно на новости на четири месеца, остават по-потиснати до юношеството, с измерими физиологични различия.

Моделът на Ротбарт, който сега е най-влиятелният, свежда темперамента до три широки фактора: екстраверсия, негативна афективност и волеви контрол. По-ранният модел EAS на Бус и Пломин предлага емоционалност, активност и общителност.

Къде границата се размива

Ясното разграничение се сблъсква с трудности и в двата края.

Измеренията на чертите при възрастните приличат много на пораснали измерения на темперамента. Екстраверсията на Ротбарт съответства на екстраверсия, негативната афективност на невротизъм, волевият контрол на добросъвестност. Това са три от Големите пет с различен етикет на развитие. Ако чертите на възрастните са до голяма степен развит темперамент, категориите не описват толкова различни неща, колкото същите неща на различна възраст.

Оценките за наследствеността също не ги разделят. Както темпераментът, така и личностните черти при възрастните показват наследственост в диапазона от 40 до 60 процента; темпераментът не е изцяло биологичен, а личността не е изцяло заучена.

А темпераментът не е фиксиран. Потиснатите бебета на Каган са по-склонни да станат потиснати юноши, но значителна част от тях не са станали такива. Ранният темперамент променя вероятностите; той не определя резултата.

Защо все пак си струва да запазим разграничението

Дори и размито, то върши полезна работа.

То обяснява защо промяната е възможна, но бавна. Ако част от това, срещу което работиш, е било налице, преди да имаш думата по въпроса, усилията водят до постепенно движение, а не до трансформация. Очакването на трансформация е добър начин да стигнеш до погрешния извод, че нищо не се променя.

То също така разделя реактивността от регулацията, които ежедневният език смесва. Двама души могат да имат еднакъв интензитет на емоционална реакция и да се различават драстично в това, което правят с нея. Второто е много по-податливо на тренировка от първото, а интервенциите, които са насочени към регулацията, а не към реактивността, имат по-добри доказателства за успех.

По отношение на измерването

Инструментите за възрастни измерват личността, а не темперамента. Оценяването на темперамента се прави с инструменти за бебета и деца, често чрез родителска оценка или наблюдение, и не се пренася директно при възрастни.

Това, което един въпросник за възрастни улавя, е текущото състояние на една система с конституционални основи и десетилетия история, натрупана върху нея. Ето защо резултатът за дадена черта се чете най-добре като описание на това къде се намираш сега: той е информативен, умерено стабилен и не е твърдение за това какво е било неизбежно.