Какво е конструктна валидност?

Конструктната валидност задава въпроса дали даден инструмент измерва теоретичния конструкт, който твърди, че измерва, а не нещо корелиращо с него, нещо по-тясно от него или изобщо нищо кохерентно. Това е най-дълбоката форма на доказателства за валидност и тази, чието установяване отнема години, а не едно-единствено проучване.

Трудността е структурна. Даден конструкт като устойчивост или емоционална интелигентност не е обект; това е предполагаема закономерност в поведението. За да покажеш, че дадена скала го измерва, трябва едновременно да защитиш твърдението, че конструктът съществува така, както е описан, и че тези конкретни твърдения го достигат. Двете твърдения не могат да бъдат разделени, поради което Cronbach и Meehl, които въвеждат идеята през 1955 г., я формулират като тестване на цяла теоретична мрежа, а не на един инструмент.

Как се изгражда аргументацията

Прогнозирани модели на корелация. Теорията казва с кои неща трябва да се свързва конструктът и колко силно. Състраданието към себе си трябва да корелира положително с удовлетвореност от живота, отрицателно с депресия и само умерено със самочувствие: ако корелираше 0,9 със самочувствието, то не би било отделен конструкт. Всяко едно от тези предвиждания е проверимо твърдение и неуспехът при някое от тях е информативен.

Очаквани разлики между групите. Ако теорията казва, че дадена черта се развива с възрастта или е повишена в клинична популация, инструментът трябва да го покаже. Неуспехът да се открие разлика, която теорията изисква, е доказателство срещу инструмента, теорията или и двете.

Реакция на интервенция. Ако се предполага, че даден конструкт подлежи на трениране, резултатите трябва да се променят след обучение и да не се променят в контролна група. Конструкти, които никога не реагират на нищо, трудно се различават от артефакти.

Вътрешна структура. Факторната структура трябва да съответства на теоретизираната структура, и което е важно, в нова извадка. Експлораторният факторен анализ на данните от разработката ще открие всяка структура, която е била заложена в нея; конфирматорният анализ на нови данни е мястото, където твърдението действително се тества.

Идеята за множество черти и множество методи

Приносът на Campbell и Fiske от 1959 г. е да настояват, че конструктната валидност изисква две неща едновременно: измерванията на една и съща черта чрез различни методи трябва да съвпадат, а измерванията на различни черти чрез един и същ метод не трябва.

Точно в тази втора част повечето инструменти изпитват затруднения. Ако твоята самооценена емпатия корелира 0,7 с твоята самооценена доброжелателност и 0,2 с оценената от наблюдател емпатия, най-силното нещо, което твоят въпросник измерва, не е емпатията, а твоят общ начин да описваш себе си във въпросници. Дисперсията на метода е един от най-упоритите проблеми в изследванията, базирани на самооценка, и това е причината сериозната работа по валидността да търси критерий извън въпросника, където такъв съществува.

Защо това е важно, когато четеш твоите резултати

Конструктната валидност е това, което стои между даден резултат и неговата интерпретация. Когато един добре валидиран инструмент отчита, че имаш висок резултат за дадена черта, веригата от разсъждения зад това твърдение включва десетилетия публикувани трудове, установяващи, че чертата се държи като кохерентна величина, че тези твърдения я проследяват и че резултатът означава нещо сходно за хората, които го попълват.

Когато един тест без конструктна валидност отчита същото нещо, резултатът е число, генерирано от алгоритъм, който никой не е проверил. И двете изглеждат идентично на екрана с резултатите. Разликата е изцяло в документацията, поради което си струва да се потърси документацията.