Може ли да се измери емоционалната интелигентност?

Емоционалната интелигентност се измерва постоянно и се дефинира непоследователно, поради което твърденията за нея варират от добре обосновани до незащитими, без да се променя терминологията.

Съществуват две отделни традиции и почти всеки спор относно EI се разпада, щом установиш коя от тях се обсъжда.

EI като способност

Първоначалната дефиниция на Salovey и Mayer от 1990 г. разглежда емоционалната интелигентност като способност: капацитетът за точно възприемане на емоциите, използването им за улесняване на мисленето, разбирането на емоционалния смисъл и управлението на емоциите в теб самия и в другите.

Една способност се измерва с тест за изпълнение: проблеми, които имат по-добри и по-лоши отговори. MSCEIT прави точно това: изисква от анкетираните да идентифицират емоции в лица, да преценят как емоциите се смесват и развиват и да оценят ефективността на стратегиите за регулация.

Постоянната трудност е оценяването. Няма обективен ключ за това "кой е най-ефективният начин за справяне с тази емоционална ситуация", така че отговорите се оценяват спрямо консенсус: модалният отговор на голяма извадка или на експерти. Критиците основателно питат дали това измерва емоционална способност или конформизъм към нормативното виждане за емоциите и дали необичайно умел респондент би бил наказан за отклонение от консенсуса.

EI като способност корелира умерено с общата интелигентност, което подкрепя твърдението, че е способност, а нейната инкрементална валидност над интелигентността и личността е реална, но малка.

EI като черта

Другата традиция измерва емоционалната самоефективност чрез самооценка: колко емоционално способен смяташ, че си. Това е, което широко използваните кратки инструменти улавят, а Petrides и Furnham го формализират като конструкт, разположен в пространството на личността, а не в пространството на когнитивните способности.

Това е легитимен конструкт. Убежденията за собствената ти емоционална компетентност оформят това, към което се стремиш, а самооценката е единственият начин да се достигне до едно убеждение.

Тя обаче не е измерител на емоционалната способност и корелацията между EI като черта и EI като способност е ниска: обикновено се отчита около 0,2 до 0,3. Това са две различни неща с едно име.

Доказателствата, разгледани поотделно

EI като черта прогнозира удовлетвореността от работата, организационното гражданско поведение, проявата на лидерство и благополучието с умерени, но повторяеми ефекти. Критичната констатация е тази за излишъка: мета-анализите на Van Rooy и Viswesvaran, както и на Joseph и Newman показват значително припокриване с Петфакторния модел, главно емоционална стабилност, екстраверсия и добросъвестност, както и ограничена инкрементална валидност, след като те и когнитивните способности бъдат контролирани.

EI като способност има по-слаби прогнозни връзки на работното място, но по-силно претендира, че измерва способност, а не самовъзприятие.

Комерсиалният пазар често цитира ефекти, които нито една от двете традиции не подкрепя. Твърденията, че емоционалната интелигентност е отговорна за по-голямата част от успеха в работата, произхождат от популярната литература, а не от рецензирани научни изследвания и не издържат на сблъсъка с мета-аналитичната литература.

Структурното ограничение на самооценката тук

Самооценката не може да открие човека, чието емоционално самовъзприятие е неточно, а това вероятно е групата с най-голям практически интерес. Някой, който е слаб в разчитането на другите, но вярва, че е отличен в това, ще постигне висок резултат и няма твърдение, което да улови това. Това е същият проблем, с който самооценката се сблъсква при осъзнатостта и прозрението като цяло.

Това не е причина да се отхвърли EI като черта. Това е причина да се разчита високият резултат като "Виждам себе си като емоционално способен", а не като "Аз съм емоционално способен", и двете да се разглеждат като въпроси с потенциално различни отговори.

И така, може ли да се измери?

Емоционално самовъзприятие: да, надеждно, с уговорката, че силно се припокрива с утвърдени личностни черти.

Емоционална способност: частично, с нерешения проблем с оценяването, посочен по-горе.

Това, което терминът обикновено обещава в комерсиален контекст: едно-единствено число, улавящо емоционалната компетентност, прогнозиращо успеха и различаващо се от личността, не е доказано от нито една от двете традиции.

Там, където NOESIS публикува инструменти за емоционална интелигентност, страницата на съответния тест посочва кой модел прилага инструментът и дали измерва способност, или самовъзприятие, защото тази разлика определя какво може да каже даденият резултат за теб.